![Започнах работа по стартъп - 1]()
Когато всички в моя клас планираха да станат програмисти, поддавайки се на романтичните ми представи за медицинската професия, аз реших да стана лекар. Фактът, че семейството ми не можеше да си позволи компютър през 2001 г., изигра нетривиална роля за решението. Уроците по компютърни науки явно не бяха достатъчни, за да говоря с компютър на първо име. Спомням си, че в 10-ти клас, по време на учorщна лаборатория, ми беше възложено да помагам на учorщния секретар да редактирам дискета, съдържаща файл с някои важни данни. Няколко дни не можах да отворя file. В резултат на това учorщната информатика беше помолена да свърши работата instead of това. В продължение на много години урокът, който научих, беше, че
използването на компютър е МНОГО трудно .
Когато започнах работа като лекар, постоянно се сблъсквах с проблеми при поставянето на диагнози (всъщност работата ми беше един непрекъснат проблем). Винаги съм се опитвал да намеря отговори и помощ в статии и книги в Интернет, но рядко намирах това, което търсех и обикновено след дълго забавяне.
Преди 6 години за първи път ме обхвана желанието да създам програма за поставяне на диагнози. Нямах пари да платя на професионалисти, които да създадат програмата. Но имах дарба към твърдите науки и реших сам да уча програмиране в Интернет. Започнах обучението си на първия уебсайт, който хвана окото ми,
уебсайт за C++. Успоредно с това четох и стари учебници по информатика. Тогава това ми стига за 3 месеца, докато попадна на готови сайтове за диагностика (symptom checkers). Изумен от качеството им, осъзнах, че няма Howво да допринеса тук и се отказах от идеята. Може би и аз се отказах от тази идея, защото наближаваше майчинството ми и преминавах към семейния живот.
Връщайки се от отпуск по майчинство, отново се потопих с глава в апокалипсиса, случващ се в областта на медицината.По семейни причини не можех да напусна малкия град, в който бях назначен, за да завърша неплатена резидентура. Перспективата да остана на нелюбима работа до края на живота си ме потискаше повече от всякога. И тогава изведнъж бях враждебен от старата си идея - да напиша собствена медицинска програма. Бях на 30 години през 2015 г. Този път
избрах езика по-обмислено . Гледах Howво е популярно, Howво е хвалено и Howво се плаща.
И избрах Java. Прочетох няколко книги като "Java за манекени, начинаещи, деца и баби за 30 дни." И изобщо не се чувствах като програмист. Отново посетих уебсайтове с образователни статии за Java, като следвах инструкциите им стъпка по стъпка.
Тогава видях този курс за първи пъти реши всички безплатни нива. Както и да е, бях чувал, че в програмирането много неща са напequalsи от краден code, патерици и превръзки, така че реших, че съм усвоил достатъчно добре Java и преминах към следващия етап.
Прекарах няколко месеца в изучаване на CLIPS , език за писане на експертни системи. По няHowва причина тогава не ме притесняваше, че никой не е проявявал интерес към този език от десетилетия. Написах малък алгоритъм, използвайки CLIPS. Тогава просто трябваше да го свържа с уебсайт и щях да имам собствен завършен проект. Но единствените уроци за това How да направите това се оказаха видеоклипове в YouTube на испански. В този момент ми хрумна, че за да напиша това, което имам предвид,
ще трябва да потопя мозъка си в програмиране. Придобиването на практически умения в областта на медицината е огромно предизвикателство. Упражненията върху пациенти са опасни от гледна точка на закона, а лечебните заведения никога нямат пари за симулатори и фантомни модели. В резултат на това бедните лекари се учат само от книги и плакати. Понякога можете също да се шляете в болнично отделение и да разговаряте с пациентите. И този дисфункционален процес (първото натъпкване на мозъка ми с теория, докато тя излее очите ми и едва много години по-късно прилагане на купчината ми знания на практика) беше здраво вкоренен в главата ми.
Страхувах се да пиша code... Ами ако сбърках?! Ясно е, че грешката на лекар и грешката на програмиста са различни като небето и земята, но неправилното мислене вече беше пуснало корени и трябваше няHow да преодолея страха си от писането на code.
Тогава отново си спомних този онлайн курс. Считайки това за начин да се сприятеля със среда за разработка, реших все пак да отделя малко пари.
Сагата ми с валидатора продължи около три месеца. И дори ми донесе известно удоволствие. Когато приятелите ми чуха за моето хоби, бяха объркани от това, което правя. Но историите за успех на други хора ме подтикнаха да не падам духом и да пълзя до финалната линия. Трябваше да уча много сама (и най-вече на английски). Пролях кофа сълзи и дори казах няколко молитви.
И в края на октомври 2018 г. най-накрая внедрих идеята си на сървър.Любопитните колеги програмисти могат да го намерят на etiona.com. Когато се включих в цялата тази работа, никога не бях чувал думата "стартъп". Нито фактът, че 95% от тях се провалят в най-ранните си години. Но времето ще постави всичко на мястото си и ще ми даде шанс да се докажа. Може би мечтател като мен ще прочете моята история. И може би този мечтател ще си спомни някоя нереализирана идея и ще реши да създаде нещо свое - нещо, което светът никога не е виждал и никога няма да види без неговото or нейното действие.
Програмирането предоставя тези невероятни възможности.Дори да сте обвързани със стаята си в малък град, имате шанс да спечелите прorчни пари и да станете част от огромна общност от умни хора. Разходите за прием са малки: компютър с интернет връзка, вашето време и постоянство. Ако сравните това с това, което се изисква, за да станете лекар, това е пълна глупост. Слънце и най-добри пожелания на всички! Нека всички успеем в усorята си!
Основното нещо е да вярвате в себе си!
Когато всички в моя клас планираха да станат програмисти, поддавайки се на романтичните ми представи за медицинската професия, аз реших да стана лекар. Фактът, че семейството ми не можеше да си позволи компютър през 2001 г., изигра нетривиална роля за решението. Уроците по компютърни науки явно не бяха достатъчни, за да говоря с компютър на първо име. Спомням си, че в 10-ти клас, по време на учorщна лаборатория, ми беше възложено да помагам на учorщния секретар да редактирам дискета, съдържаща файл с някои важни данни. Няколко дни не можах да отворя file. В резултат на това учorщната информатика беше помолена да свърши работата instead of това. В продължение на много години урокът, който научих, беше, че използването на компютър е МНОГО трудно . Когато започнах работа като лекар, постоянно се сблъсквах с проблеми при поставянето на диагнози (всъщност работата ми беше един непрекъснат проблем). Винаги съм се опитвал да намеря отговори и помощ в статии и книги в Интернет, но рядко намирах това, което търсех и обикновено след дълго забавяне. Преди 6 години за първи път ме обхвана желанието да създам програма за поставяне на диагнози. Нямах пари да платя на професионалисти, които да създадат програмата. Но имах дарба към твърдите науки и реших сам да уча програмиране в Интернет. Започнах обучението си на първия уебсайт, който хвана окото ми, уебсайт за C++. Успоредно с това четох и стари учебници по информатика. Тогава това ми стига за 3 месеца, докато попадна на готови сайтове за диагностика (symptom checkers). Изумен от качеството им, осъзнах, че няма Howво да допринеса тук и се отказах от идеята. Може би и аз се отказах от тази идея, защото наближаваше майчинството ми и преминавах към семейния живот. Връщайки се от отпуск по майчинство, отново се потопих с глава в апокалипсиса, случващ се в областта на медицината.По семейни причини не можех да напусна малкия град, в който бях назначен, за да завърша неплатена резидентура. Перспективата да остана на нелюбима работа до края на живота си ме потискаше повече от всякога. И тогава изведнъж бях враждебен от старата си идея - да напиша собствена медицинска програма. Бях на 30 години през 2015 г. Този път избрах езика по-обмислено . Гледах Howво е популярно, Howво е хвалено и Howво се плаща. И избрах Java. Прочетох няколко книги като "Java за манекени, начинаещи, деца и баби за 30 дни." И изобщо не се чувствах като програмист. Отново посетих уебсайтове с образователни статии за Java, като следвах инструкциите им стъпка по стъпка. Тогава видях този курс за първи пъти реши всички безплатни нива. Както и да е, бях чувал, че в програмирането много неща са напequalsи от краден code, патерици и превръзки, така че реших, че съм усвоил достатъчно добре Java и преминах към следващия етап. Прекарах няколко месеца в изучаване на CLIPS , език за писане на експертни системи. По няHowва причина тогава не ме притесняваше, че никой не е проявявал интерес към този език от десетилетия. Написах малък алгоритъм, използвайки CLIPS. Тогава просто трябваше да го свържа с уебсайт и щях да имам собствен завършен проект. Но единствените уроци за това How да направите това се оказаха видеоклипове в YouTube на испански. В този момент ми хрумна, че за да напиша това, което имам предвид, ще трябва да потопя мозъка си в програмиране. Придобиването на практически умения в областта на медицината е огромно предизвикателство. Упражненията върху пациенти са опасни от гледна точка на закона, а лечебните заведения никога нямат пари за симулатори и фантомни модели. В резултат на това бедните лекари се учат само от книги и плакати. Понякога можете също да се шляете в болнично отделение и да разговаряте с пациентите. И този дисфункционален процес (първото натъпкване на мозъка ми с теория, докато тя излее очите ми и едва много години по-късно прилагане на купчината ми знания на практика) беше здраво вкоренен в главата ми. Страхувах се да пиша code... Ами ако сбърках?! Ясно е, че грешката на лекар и грешката на програмиста са различни като небето и земята, но неправилното мислене вече беше пуснало корени и трябваше няHow да преодолея страха си от писането на code.Тогава отново си спомних този онлайн курс. Считайки това за начин да се сприятеля със среда за разработка, реших все пак да отделя малко пари. Сагата ми с валидатора продължи около три месеца. И дори ми донесе известно удоволствие. Когато приятелите ми чуха за моето хоби, бяха объркани от това, което правя. Но историите за успех на други хора ме подтикнаха да не падам духом и да пълзя до финалната линия. Трябваше да уча много сама (и най-вече на английски). Пролях кофа сълзи и дори казах няколко молитви. И в края на октомври 2018 г. най-накрая внедрих идеята си на сървър.Любопитните колеги програмисти могат да го намерят на etiona.com. Когато се включих в цялата тази работа, никога не бях чувал думата "стартъп". Нито фактът, че 95% от тях се провалят в най-ранните си години. Но времето ще постави всичко на мястото си и ще ми даде шанс да се докажа. Може би мечтател като мен ще прочете моята история. И може би този мечтател ще си спомни някоя нереализирана идея и ще реши да създаде нещо свое - нещо, което светът никога не е виждал и никога няма да види без неговото or нейното действие. Програмирането предоставя тези невероятни възможности.Дори да сте обвързани със стаята си в малък град, имате шанс да спечелите прorчни пари и да станете част от огромна общност от умни хора. Разходите за прием са малки: компютър с интернет връзка, вашето време и постоянство. Ако сравните това с това, което се изисква, за да станете лекар, това е пълна глупост. Слънце и най-добри пожелания на всички! Нека всички успеем в усorята си! Основното нещо е да вярвате в себе си!
GO TO FULL VERSION